Блогът на Хела

Знаем ли наистина какво е хармония? Думата „хармония“ идва от древногръцки и означава разбирателство, съгласуване, свързване в едно цяло. Когато нещо е хармонично, то е красиво и подредено. Ние, хората, търсим и се нуждаем от хармонията в света, но рядко се замисляме, че търсенето на външната хармония трябва да започне с изграждането на хармонията вътре в нас.

Декември е тук. Градът блести в коледни светлини, а в дома на Елияна всичко кипи – работа, празнични приготовления, грижа за децата и възрастната ѝ майка. Всеки ден беше като маратон, но напоследък тя усещаше, че нещо в нея се е изчерпало. Умората не беше просто физическа – сякаш душата ѝ беше изгаснала. Дори онова, което някога ѝ носеше радост – да види усмивките на семейството си – вече не запълваше празнотата.

Заставам пред белия лист с четка в ръка. Той е безкрайно бял, наподобяващ необятността на всяко ново начало в живота. В този празен лист е заключен целият потенциал на онова, което може да стане. Вече го виждам в мислите си - формите, цветовете, смисъла… Ако само успея да го изразя.

Тази комбинация от австралийски цветя, наречена Emergency essence, има успокояващо действие върху ума, тялото и емоциите в период на лека или тежка криза. Бързо разсейва страх, паника, тежък умствен или физически стрес, нервно напрежение и болка. Ако човек се нуждае от медицинска помощ, тази есенция може да му донесе комфорт докато я получи.

Замисляли сте се, че сте неразделна част от всичко около вас? Опитвали ли сте се да се разтворите в пространството, докато границите на тялото ви изчезнат? Представете си усещането да се свържете не с егото, а с цялото – с всемира, и да се слеете с природата толкова дълбоко, че страстите, желанията и мислите да се разсеят, оставяйки само усещането за пълно единство.

Всеки път с настъпването на есента се обръщаме към себе си. Отминали са дните на разтварянето и активностите, насочени навън. Ако следваме ритъма на природата, есента е времето, в което е добре да се вслушаме в тялото си и да се погрижим то да посрещне мрачните студени дни запасено със светлина и топлина.

Лятото отминава, почивката ни е заредила с енергия, светът ни е подарил нови преживявания. Иска ни се да променим нещо в живота си, вместо да се върнем обратно към рутината и навиците. Но от дълбините на съзнанието ни изплуват мисли, страхове и съмнения: „Защо да променям нещо? Добре ли ще бъде? Как да започна? Ами ако стане по-лошо? Дали не греша? Може би ще го отложа за следващия месец…“

Ако сте забравили да се радвате и да се отпускате на мига, по детски да виждате красотата и богатството на света, вземете тази чудесна есенция.

Огънят е елементът на лятото, един от петте елемента в природата, от които се е родил нашият видим и невидим свят. Огънят е енергия, сила, трансформация. Древните индуси са вярвали, че вътре в нас гори „свещен огън“, който зависи от правите мисли и постъпки на човека.

Творението е тайнство, към което трябва да пристъпваме с благоговение и само там, където е необходимо, да го подпомогнем с меки, природни средства. Преди около 30 години австралийският натуропат Иън Уайт, използвайки учението на  д-р Едуард Бах, създава серия от 69 вида есенции, приготвени от дивите цветя на Австралия, които по един мек и хармонизиращ начин могат да подпомогнат психиката и физиката на бременната жена и малкото дете.

Поток от енергия тече през всеки аспект от нашето тяло. Захранва системите ни, оживява клетките ни. Докосва се до всеки химичен и хормонален сигнал в тялото. Вярвам, че управлението на всичко това е подвластно не само на обикновените физични закони. Съществуват нива в природата – от които ние също сме част – които не долавяме със сетивата си, но те са подредени в една строга йерархия и са подчинени също на законите на природата и са управлявани от духовете на природата – елементалите. Възприемаме елементалите като митични и приказни герои, с които сме се сблъсквали в детските приказки. Но дали те съществуват само в приказките или, както твърдят редица философски течения, са част от една строго подредена йерархична система и са тук на земята много по-отдавна от нас хората?

Стоя на брега на красиво езеро. Галещите лъчи на слънцето пробягват по тялото ми, дочувам песните на птиците, които гнездят наоколо. Рисува ми се, пее ми се. Затварям очи, виждам движението на четката. Тя танцува по листа и след всяко нейно движение бледо и постепенно се появява отсрещното хълмче с боровете по него. Щипка бяло, светлосиньо, много бледо лилаво и ето, маранята на утрото пред хълма вече се появява на белия лист.

Mесец април е. Пролетта е в разгара си. Природата е разтворила себе си и ни се усмихва. Светът очаква и нашата усмивка, очаква радостта ни, очаква да поразчупим закостенелите си модели, да забършем прахта от душата си и да се размечтаем силно. За какво? ... Хмм, ами за каквото си искаме. Няма забранени мечти. Трябва само да си повярваме, да се убедим, че заслужаваме, да поискаме от вселената, но да поискаме от цялото си сърце и ще ни се даде.

Вече знаем, че можем да добавим определени плодове и зеленчуци към шишето с вода, което разнасяме с нас през деня, и по този начин да извлечем допълнителни ползи от пиенето на вода – раздвижване и забързване на метаболизма, изхвърляне на токсините от тялото, регулиране на теглото. По този начин също така приемаме и водноразтворимите витамини, преминали във водата.

Енергията на живота изведнъж ни залива през месец март. Постепенно започваме да усещаме затоплянето. Забелязваме увеличаващите размера си пъпки на дърветата. Кокичетата са се показали. Цветарските магазини ни посрещат с аромата на фрезии, лалета и зюмбюли. Всичко е пълно с живот, енергия и нежност. Има нещо много красиво и смело в разцъфтяването. Нужни са доверие, кураж и приемане на живота за да пораснем. Време е да се отворим и да покажем силата и вярата в себе си и в живота.