Modal title
Кошмари и фобии
Помните ли, когато бяхте на 6 години и изпитвахте неистов ужас от ленивия паяк, направил си дом в горния ъгъл на стаята ви?
Сега, когато сте по-големи, пак изпитвате страх и погнуса от съществата с осем крака, но не от тези, които са намерили убежище във вашата крепост, а от онези, които са вътре в главите ви. Страх от това, някой да не ви смачка, огъне, нарани. Може да е призракът в нощта, чудовището под леглото ви или вътре във вас, думите или действията на човек, когото обичате.
Страхът е като паяка. Винаги има две страни: предпазва ви от комари, мухи, мушички и въпреки неприятния си вид, всъщност ви пази, дори да не го разбирате по този начин. В редки случаи обаче, паякът става толкова голям, силен и страшен, че вече няма значение каква е неговата функция в къщата ви, има значение дискомфортът, треперенето, потенето, искате да избягате, но не можете. Блъскате и драскате по вратата на съзнанието си, но тя не се отваря, за да ви освободи от чудовището, така дълбоко загнездило се в ума и душата ви.
Страхът е огледало на неща, които са в някаква степен въображаеми и много често пречат да посрещнете света с усмивка, затова просто се обърнете към мутиралия паяк, насочете маркуч с вода към него и го изгонете от убежището му. В тази форма той няма място там.
