Хомеопатия

История на хомеопатията

Възникване, потенциране, доказване на лекарства

Докато превежда ръководство на известния английски професор по медицина Уилям Кулен, д-р Самуел Ханеман прочита, че лечебните свойства на хининовата кора при лечението на малария се дължат на горчивия й вкус. Той не приема това обяснение като удовлетворително и решава да вземе извлек от хининова кора, независимо, че бил напълно здрав в момента. Чрез собственото си преживяване д-р Ханеман открива, че лекарството, което лекува малария, възпроизвежда нейните симптоми когато се даде на здрав човек.

Принцип на потенцирането

Потенциране означава обработване на началната субстанция чрез разреждане в определено съотношение и последователни сукусии.

При потенцирането:

Лекарствата увеличават своя лечебен ефект
Инертни вещества придобиват активно лечебно действие
Силно отровни вещества се освобождават от своята токсичност

Фиг.1. При разреждането намалява количеството на изходната сустанция

Фиг. 2. Разреждане на майчината тинктура

Използват се няколко метода на разреждане:

Десетичен - при който всички последователни разреждания се правят в съотношение 1:9 (изходно вещество към разтворител). Потенциите от този вид се обозначават с римските цифри Х (хикс) или D (де), изписани след цифрата означаваща съответното разреждане - например: 6D, ЗОD и т.н.
Стотичен - разрежданията са в съотношение 1:99. Обозначават се с римската цифра С (це), например: 6С, 30(С), 200(С) и т.н.
Хиляден – разрежданията са в съотношение 1:999. Обозначават се с римската цифра М(ем), например: 1М, 10М, 50 М
LM (ел ем) - при тях първоначално се разрежда последователно три пъти 1:99 и след това полученото разреждане ЗС се разрежда 1:50 000.

Принцип на доказване

Процесът, при който експериментално се предизвикват симптоми у здрави и добре обучени изпитатели при приемане на определени вещества, се нарича ДОКАЗВАНЕ.
При доказване въвеждаме в организма субстанция в достатъчна концентрация, за да “обезпокои” организма и да мобилизира защитните механизми.
Организмът отговаря с комплекс от симптоми на умствено, емоционално и физическо ниво, които характеризират специфичната уникална природа на субстанцията
Изпитването върху животни е крайно неподходящо, защото могат да бъдат регистрирани само най-груби физически промени

Ханеман е първият лекар в историята на медицината, провел клинични експерименти със здрави изпитатели, за да докаже лекарствените ефекти на различни вещества и създал система за провеждане на подобни клинични експерименти с лекарствени средства.