Хомеопатия

Автоимунитет и микроорганизми

•        Автоимунните заболявания са ПРОГРЕСИВНИ, с рецидиви и ремисии

•        Клиничните и патологичните прояви се определят от характера на базовия имунен отговор

•        Различни автоимунни заболявания показват съществени клинични, серологични и патологични припокривания

Етиологията на автоимунните заболявания остава до голяма степен неизвестна, но предполагаеми етиологични фактори включват генетични аномалии и инфекции.

Основният механизъм е този на молекулярната мимикрия, чрез който микробите избягват имунния отговор на организма. При генетично предразположени хора и при определени условия, молекулярната мимикрия между микробни и човешки антигени може да превърне защитния имунен отговор в автоимунитет.

В микроорганизмите съществуват отрязъци от протеинов код,  които или функционират по сходен начин и съдържат поредици от идентичен код като тези, които се намират по рождение в човека, или са подобни структурно и поради формата си могат да се свързват и да активират рецептор на имунни клетки. Тези протеинови кодове управляват всички аспекти на нивата на активност на клетките, нашето здраве и оцеляване.

Например системният лупус еритематодес е резултат на генетични фактори, имунологични фактори и фактори на околната среда, които действат заедно, за да причинят активация на Тh-клетки и В-клетки и имат за резултат произвеждането на няколко вида патологични автоантитела.

Други заболявания от групата на автоимунните са мултиплена склероза, тиреоидит на Хашимото, синдром на Сьогрен, болест на Крон , ревматоиден артрит и др.

Поради многокомпонентния характер на заболяването, лечението само чрез имуносупресия е изключително трудно. Много по-обещаващи резултати в терапията дава интегративния подход, включващ определен за всеки човек индивидуален режим на хранене, хомеопатични лекарства,  детоксикационни програми под наблюдението на специалисти, запълване на дефицити в тялото (най-чест е витамин Д дефицитът), работа с психолог или прием на цветни есенции за отстраняване на стреса и отрицателни мисловни нагласи, борба с микроорганизмите и гъбичките в тялото. Важно е тази борба  да  не е чрез потискане, а чрез стимулиране на имунната система.

Поради новите съвременни открития в микробиологията и включването в автоимунните заболявания не само на набеждаваните до сега стрептококи, а и на Borrelia, Yersinia, Clostridium botulinum, Rickettsia prowazekii и Helicobacter Pylori, Toxoplasma gondii, някои бифидобактерии и лактобацили, Candida albicans, Treponema Pallidum, вируса на хепатит С  и ЕБВ вируса се счита, че при потискане на един бактерии чрез потискане на имунната система, останалите се оставят буквално да „вилнеят“ из нашия организъм, довеждайки  ни до състояние на хронични инфекции и самоунищожение.

В началото на миналия век още, тези наблюдения са били оповестени от немския бактериолог Ендерлайн и френския лекар и биолог Бешам. Те твърдят, че в човешкото тяло има екосистема от микроби, живеещи в симбиоза, които Ендерлайн нарича „ендобионти". Бешам предлага клетъчната теория - болестите произвеждат микроби. През последните 20 години има все повече доказателства на съвременните молекулярно-биологични методи, които подкрепят теорията за ендобионтите, а в англоезичните страни тази теория вече е основна част в много учебници.

От техните научни трудове следва, че е от изключителна важност каква е средата вътре в нас. Микроорганизмите се развиват, когато се влоши здравето ни (поради стрес, лошо хранене, липса на движение, лоша околна среда и т.н.)

Друго заключение на тези учени е, че съществува т.нар. зародиш на микроорганизъм вътре в клетките ни (предава се от майката и бащата по време на зачеването) и това, в какъв вид микроорганизъм ще се превърне този зародиш, зависи също от вътрешната ни среда. Т.е. според тях бактериите и гъбичките са само различни форми на един определен вид. Тези предположения се потвърждават от  изследванията на Франц Герлах („Рак и  задължителен гъбичен паразитизъм“) и на Ханс Хармсен („За морфологията на причинителите на туберкулозата“).

Основният съвет е - не потискайте, поддържайте жив имунитета си и променете начина си на живот и възприятия.