Хомеопатия

Хомеопатията в България

Д-р Искра Капинчева, лекар-хомеопат, директор на Музея по история на медицината

Исторически данни за развитието на хомеопатията в България има от втората половина на 19 век.

В Музея по история на медицината в град Варна се съхранява хомеопатичен набор на немската фирма “Dr. Willmar Schwabe” (1839-1917). Той e принадлежал на учителя от град Трявна г-н Чушков, който е практикувал хомеопатия през втората половина на ХIX–ти век.

За първи лекар-хомеопат в историко-медицинската литература се приема д-р Георги Вълков Миркович (1828-1905). Роден в град Сливен, виден български общественик, участник в национал-освободителното движение, член на Българската академия на науките. От 1851 година до 1856 година следва медицина в Монпелие, Франция. Защитава докторска теза на тема “За общия режим в здраво и болно състояние”. Награден е със златен медал от Наполеон III за положените усилия при лекуването на холерна епидемия 1856 година. Издава в България първата книга, популяризираща хомеопатичния метод на лечение “Домашен омиопатически лекар или способ как да се лекува человек самичък” (1885). Издава списание “Здравословие” (1893-1896), чрез което разпространява идеите на слънцелечението, хидротерапията, лечебния магнетизъм, хигиенно-природосъобразния начин на живот и хомеопатията.

По време на Руско-турската война /1878г./ заедно с руските войски в България пристига д-р Лев Бразол (1854-1927), руски хомеопат, който остава в България три години.

В България работят и други лекари и зъболекари хомеопати. В брой 3ти на списанието на Софийското медицинско дружество от 1901 година четем: “В България има лекари хомеопати от дълги години, един от тях даже е бил и струва ни се е още на държавна служба и лекува и частно, и на държавната болница със своите хомеопатични лекарства.”

Народният лечител Петър Димков завършва курс по хомеопатия в Санкт Петербург /Русия/ - 1899-1900г.

В края на 19 век се създава Софийско хомеопатично дружество, което издава хомеопатична литература.

През 1901 година на годишното събрания на Софийското медицинско дружество е четен реферат от д-р Е. Манойлов – “Хомеопатия”.

В медицинския печат се появяват все повече публикации за или против хомеопатията, което показва, че популярността на този метод на лечение все повече расте.

Известният български учен и общественик проф. д-р Асен Златаров на конгрес на химиците през 1925г. казва: ”Всяко тяло, което при опрделена концентрация убива протоплазмата, в по-малки количества само спира развитието й, а в още по-малки количества – обратно, действува възбуждащо на жизнените отправления…”.

Стига се до решението на Висшия медицински съвет от 9.09.1938 г., което гласи:

1. Всеки лекар с право на свободна практика по медицина в Царството може да използва хомеопатичния метод на лекуване и да предписва хомеопатични лекарства.
2. Изпълнението на хомеопатични предписания, т.е. приготовлението и отпущане на хомеопатични лекарства може да става само в аптеките.

След победата на социалистическата революция в България през 1944г. хомеопатията е забранена като “метафизично лъжеучение”.

Възраждането на хомеопатията става през 1992г., когато започва курс, организиран от Лондонския кралски колеж по класическа хомеопатия с водещ Питър Чапел. Оттогава хомеопатията бързо набира скорост в България. През май 1994 г. е основано Хомеопатичното общество в България, обединяващо хора, споделящи идеите на хомеопатията.

През 1995г. е създадена Асоциацията на лекарите хомеопати в България, която има за цел да подпомага изучаването, развитието и прилагането на научна основа на класическата хомеопатия. През 1995г. тя е приета за член на Европейския комитет по хомеопатия. Български хомеопати се обучават в Международната академия по класическа хомеопатия на Г. Витулкас и при утвърдени хомеопати в Индия и други страни.

Български хомеопати се обучават в Международната академия по класическа хомеопатия на Г. Витулкас и при утвърдени хомеопати в Индия и други страни.

В България се организират международни семинари с лектори като д-р Вермюлен, д-р Виджейкар и др.

През 1996г. г-н Витулкас посещава България. В интервю пред в-к “Медицина” той казва: “Във Вашата страна видях голям ентусиазъм сред лекари, които прилагат хомеопатията. Уверен съм, че в скоро време тази наука ще се разпространи в цяла България.”

Д-р Искра Капинчева
лекар-хомеопат
директор на Музея по история на медицината